Български дипломатически представителства в Америка

Първите българо-американски контакти датират от средата на ХІХ век. Тогава в България пристигат американски протестантски мисионери. През 1860 г. те основават Пловдивската мъжка гимназия, а след 11 години в Стара Загора откриват девическа гимназия. Там се обучават много от основателите на нова България – участници в Търновското Велико народно събрание. През 1871 г. училищата се местят в гр. Самоков. По-късно, в периода между двете Балкански войни, от сливането им се образува легендарният Американски колеж със седалище в София. Това е най-старото американско училище извън пределите на САЩ. Наред с американските мисионери, в българската история остават имената на журналиста Джанюариъс Макгахан и дипломата Юджийн Скайлър, оказали изключителна подкрепа за каузата на българския народ по време на Априлското въстание от 1876 г.

Инициативата за установяване на дипломатически отношения между София и Вашингтон принадлежи на българската страна. През 1892 г. представителят на България в Цариград провежда първите разговори със сътрудници на легацията на САЩ. Сондажите приключват успешно през 1901 г., когато между двете страни е постигнато споразумение американският пълномощен министър в Цариград да бъде акредитиран и в София. На 19 септември 1903 г. Джон Джексън връчва акредитивните си писма на княз Фердинанд и става дипломатически агент в София, с което се поставя началото на дипломатическите отношения между двете страни.

След отхвърлянето на васалната зависимост от Османската империя, на 3 май 1909 г. САЩ признават Царство България за суверенна държава. На 21 септември 1911 г. е даден агреман за първия пълномощен министър на САЩ в България Джон Картър. България открива своя легация в САЩ на 20 ноември 1914 г., когато назначава за свой първи пълномощен министър Стефан Панаретов. Той връчва акредитивните си писма на президента Удроу Уилсън на 10 декември 1914 г. и остава на поста си до 1925 г., като развива активна и ползотворна дипломатическа дейност. През 1918 г. САЩ откриват своя легация в София и назначават за шарже д'афер Чарлз Уилсън.

След началото на Първата световна война България и САЩ обявяват неутралитет, но в новите условия трудно поддържат нормални дипломатически отношения и двете посолства временно прекратяват дейността си, но без да бъдат прекъсвани дипломатическите им отношения. България гледа на САЩ като на нова сила, която няма активна политика на Балканите, но десетилетия наред е добре информирана за събитията в този регион посредством докладите на протестантските мисионери. За САЩ е изгодно да имат свое влияние върху страна в такъв важен европейски регион, каквито са Балканите. На България пък й е необходима подкрепата на велика сила като САЩ, на която да може да разчита, ако българските съюзници загубят войната.

След Стефан Панаретов трайно място в историята на дипломатическите ни отношения с Америка заемат името и делото на достойния му заместник Симеон Радев, който е пълномощен министър в САЩ от 1925 до 1933 г. По-късно българската легация и Посолството на България в САЩ се управляват последователно от Стоян Чомаков и Димитър Наумов, които работят във Вашингтон до 12 декември 1941 г.

След началото на Втората световна война през 1939 г. България и САЩ остават неутрални, но постепенно са привлечени към двата противникови лагера. На 13 декември 1941 г. България, като съюзник на Германия, Италия и Япония, обявява война на САЩ. През лятото на следващата година Съединените щати на свой ред обявяват война на България. Американските ВВС бомбардират София през 1944 г. Година по-късно, по силата на споразумение за установяване на Съюзническа контролна комисия в България, в София е открито политическо представителство на САЩ, ръководено от Мейнард Барнс, а на 17 октомври 1945 г. във Вашингтон е изпратен генерал Владимир Стойчев като политически представител на България.

След влизането в сила на Парижкия мирен договор през септември 1947 г. САЩ отново откриват своя легация в София, но само след три години Държавният департамент замразява дипломатическите отношения с България. Причината е, че в началото на 1950 г. американският пълномощен министър Доналд Хийт е обвинен в шпионаж и е обявен за „персона нон грата“. Отношенията са възстановени през 1959 г., като в публикуваното двустранно споразумение се подчертава традиционната дружба между българския и американския народ. Година по-късно САЩ назначават нов пълномощен министър в София, след като българските власти са поднесли официално извинение по случая „Хийт“.

На 29 декември 1947 г. за пълномощен министър на България в САЩ е назначен Нисим Меворах, а на 24 декември 1948 г. управляващ на българското посолство става Петър Вутов. По-късно български посланици във Вашингтон са Кирил Щерев, Любомир Попов, Любен Герасимов, Константин Григоров, Стоян Жулев, Величко Величков, Огнян Пишев, Снежана Ботушарова, Филип Димитров, Елена Поптодорова.

През последните години, след демократизацията на живота в България и след изживяването на последствията от времето на Студената война, дипломатическите отношения между България и САЩ придобиват нови, градивни измерения на доверие и сътрудничество. Тази положителна тенденция става оше по-трайна след приемането на България в НАТО и Европейския съюз.

Фондът на ИИБЕСА съдържа интересни документи, отразяващи дейността на българските дипломатически представители в Америка от 1914 г. до наши дни.