Български национален фронт и сп. „Борба“

Българският национален фронт (БНФ) е патриотична, антикомунистическа емигрантска организация, почиваща на демократични начала. Създадена е в гр. Мюнхен – Оберменцинг, Германия, на 28 декември 1948 г. и съдебно регистрирана в щата Ню Йорк, САЩ, на 7 ноември 1958 г. В първото ръководство на БНФ влизат д-р Иван Дочев, д-р Георги Паприков, инж. Ангел Гъндерски, д-р Александър Любенов, д-р Христо Попов, д-р Димитър Вълчев и др.

Тази организация си поставя за задача борбата срещу отечественофронтовската власт в България, възстановяване на Търновската конституция и регламентираните от нея порядки в страната. Още в първите месеци от основаването си Българският национален фронт привлича значителна членска маса от бивши привърженици на Съюза на Българските национални легиони, Националното социално движение на проф. Александър Цанков, запасни офицери и др. и се превръща в една от големите организации на българската емиграция.

Изгражда свои клонове в Германия, Австрия, Турция, Гърция, Италия, Англия, САЩ, Канада, Австралия и др. Присъединява се към Антиболшевишкия блок на народите (АБН), Американския конгрес за мир и свобода чрез освобождение и Американците за освобождение на поробените народи. Влиза в контакт със Съюза на българската национална емиграция в Рим и с Българското национално движение в Западен Берлин, установява сътрудничество с Американо-българската лига и с Българската лига за правата на човека, прави опит за сближение със Съюза на свободните българи и пр.

По-късно организацията се разцепва на две формации: Български национален фронт – Борба, начело с д-р Иван Дочев и печатен орган сп. „Борба“, и Български национален фронт – Свобода, оглавен от Христо Статев и печатен орган в. „Свобода“. След настъпилите промени от 10 ноември 1989 г. в България членската маса и дейността на двете организации намаляват чувствително, като ръководните им дейци и по-голямата част от членовете им постепенно се завръщат в Родината.

Материалите в този фонд са подарени на ИИБЕСА от д-р Иван Дочев, д-р Станка Паприкова и Александър Дърводелски.

Фондът съдържа: