Протойерей Васил Димитров Михайлов

Заслужил български свещеник в Канада, активист на Македонската патриотична организация (МПО), организатор на редица обществени прояви на българите емигранти в Северна Америка.

Роден е на 31 юли 1910 г. в гр. София, България. Баща му Димитър Михайлов, родом от гр. Битоля, днешна Република Македония, е известен македонски деятел – председател на Македонския национален комитет, общественик и професор по теология, убит от враговете на македонското освободително движение на 16 май 1932 г. в София.

Васил завършва начално образование в София и прогимназия в Цариград, където баща му е епархийски секретар и инспектор в тамошното българско училище. Младежките му години преминават в София, където завършва Духовната семинария и Богословския факултет. Отбива военния си дълг в Школата за запасни офицери. Членува в Македонската младежка организация и студентското дружество „Вардар“.

През 1937 г. се оженва за Райна Попйосифова и в края на същата година е ръкоположен за свещеник. По решение на Светия Синод той е изпратен в Америка през януари 1938 г., за да служи на българската емиграция. Става свещеник в черквата „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Торонто, Канада. Това е време на културно-просветен и патриотичен подем, стремеж на преселниците от новото поколение да останат верни на корените си. Функциониращото към храма българско училище се оказва тясно за подрастващите, желаещи да изучават езика на дедите си. Отец Михайлов и съпругата му три пъти седмично водят занимания в различни квартали на Торонто. Към енорията функционират и хорови и театрални състави, като основен инициатор на разнообразните дейности е свещеникът, ангажиран и с основната си, духовническа дейност.

Отец Михайлов дълги години взема дейно участие в инициативите на МПО и в нейните конгреси. Бил е член на ЦК на МПО и накрая става почетен член на ЦК заедно с изтъкнатите си съмишленици Любен Димитров, Петър Ацев, протопрезвитер Георги Николов и др. Той създава връзки с изтъкнати канадски официални лица и политици.

След Втората световна война отец Михайлов протяга ръка за помощ на емигрантите от Стария край, чийто брой стремително нараства. Освен това се включва в хуманната акция за събиране на гръцки семейства, чиито деца по време на Гражданската война са пратени в страни на Източна Европа.

Когато МПО предизвиква църковния разкол в нашата емигрантска общност, той остава сред свещениците, верни на Иван Михайлов. Принуден е да заплати за това с митарства из разни енории. По негова инициатива в Торонто се съгражда храмът „Св. Георги“. И тук неспокойният му дух извършва поредното новаторско дело. Активен спортист в младежките години, той създава футболен отбор – новост не само за нашата торонтска колония, но и за кореняците канадци.

Съдебни дела го принуждават отново да търси нова енория. За три години се извисява поредната наша църква – „Св. Троица“. Разочарован от амбициите на Иван Михайлов и послушниците му да подчинят духовния живот на емигрантите на МПО, от кариеристичните амбиции на главата на разколниците – епископ Кирил Йончев, безогледно прехвърлящ паството си от един синод на друг – само да не е родният, той се отдръпва от обкръжението, в което е преминала младостта му, и започва да пише остри критични материали за причините, довели до църковната криза и за горчивите последици от нея.

На 16 август 1981 г. преживените разочарования сломяват неговото сърце, в което винаги са отеквали болките и страданията на ближните. Тялото му е опято от двама руски свещеници и един представител на хърватската общност, с която отец Михайлов беше тясно свързан. Над ковчега му се вееха три флага – канадският, хърватският и двуцветното знаме на ВМРО. Отсъстваше родният трибагреник. Опечалените не позволиха на отец Николов и Борис Дрангов да участват в процесията. Протойерей Васил Димитров Михайлов стана поредната жертва на недалновидната политика на македонския лидер Иван Михайлов.