Георги Зайков-Пирински

Има лица, историческият спомен за които няма еднозначно измерение. Такъв е банскалията Георги Николов Зайков, известен на съответните служби в Новия свят и като Джордж Николов, Ников, Зиков, Братлов, Илия Златков, а най-вече като Гео Пирински. Бил е комунистически и профсъюзен деец от България, македонист и американският довереник на Коминтерна. Съосновател на Македонски народен съюз (МНС) и ръководител на левичарски настроените среди на българската емиграция в Северна Америка. Осъден за политическата му дейност в САЩ и депортиран в България.

Роден е на 15 август 1901 г. в гр. Банско, България. През размирната за България 1923 г. младият Георги напуска страната и пристига в САЩ на 2 август 1923 г., където се преименува на Георги Пирински. Първоначално се насочва към градчето Хибинг, щата Минесота, където вече се е установил брат му. Там работи в известните мини за желязна руда. Подава молба за американско гражданство, която не е уважена. Получава популярната още тогава „зелена карта“, която не осигурява пълни граждански права, но и не създава пречки за пълноценен живот в чуждата страна. След една година сменя местоработата си – отива във фабриката за вагони в гр. Медисън, където влиза в редиците на Комунистическата партия. Трудовата му дейност приключва в автомобилните заводи „Дженерал Мотърс“ в гр. Понтиак, щата Мичиган. После се отдава на организационна работа, за каквато може би е изпратен.

През 1929 г. заедно със съмишленика му Смиле Войданов създават Македонски народен съюз (МНС) като алтернатива на Македонската патриотична организация (МПО). Организацията има за цел обединението на Македония в независима държава на македонски славяни, албанци, евреи, турци и аромъни. Така фактически Георги развива коминтерновска пропаганда, целяща създаването на Балканска федерация. През 1930 г. в гр. Толедо, щата Охайо, е проведена първата конференция на Съюза, като за председател на централното ръководно тяло е избран Смиле Войданов, а за секретар Георги Пирински. Първият редовен конгрес е проведен през 1931 г. в гр. Гери, щата Индиана. Оттогава официално се формира Македонският народен съюз.

В опита си да отслабят авторитета на МПО, Пирински и сие пускат в ход клевети, дори се стига до директни сблъсъци. Когато забелязват, че тази тактика не носи очаквания ефект, затръбяват за нуждата от единен фронт срещу влиянието на ВМРО и Иван Михайлов. При срещата по този повод с бившия секретар на ЦК на МПО Михаил Николов използват странна терминология: „да се разтури граденото досега и върху него да оплетат нова кошница“. На своя XII конгрес през 1933 г. МПО единодушно отхвърля възможността за такова обединение с обосновката: „Организацията не може да има нищо общо с онези, които плачат повече за Китай и Абисиния, отколкото за Македония“. През 1938 г. МНС е преименуван в Македоно-американски народен съюз (МАНС), а от канадската му част е основан Македоно-канадски народен съюз (МКНС). Лигата представлява просъветското крило на македонското движение и публикува излизащия на български език комунистически седмичник в. „Народна воля“.

В редактираните от Георги в. „Балканско сдружение“, по-късно прекръстен в „Трудова Македония“ (1931-1933 г.), и „Съзнание“ (1935–1936 г.) – официален орган на Българското бюро към националния комитет на КП на САЩ, съзнателно се избягват географските понятия „България“ и „Българска Македония“.

На 19 октомври 1941 г., по нареждане на Москва, в гр. Детройт се създава Славянски конгрес с председател поляка д-р Осовски, а отговорен секретар става Георги. Половин година по-късно вече съществува Американски славянски комитет със седалище в Ню Йорк. Тук банскалията се запознава с бъдещата си втора съпруга Паулина Клопака – журналистка от словенски произход. Мащабите вече са други. Той вече контактува с известни личности – активисти на борбата за мир: Пол Робсън, Уилям Фостър и с карикатуриста Робърт Майнър.

След началото на Студената война през 1950 г. с решение на държавния обвинител на САЩ МАНС е разпуснат като прокомунистическа организация и с това е преустановена неговата работа. Над главата на коминтерновския довереник надвисват тъмни облаци. След дълго разследване на ФБР той е обвинен, че проповядва насилствено сваляне на американското правителство, и впоследствие е депортиран на 2 август 1951 г. В социалистическа България го посрещат като герой. Първите му официални изявления са наситени с антиамерикански нападки за „насилие и терор над работническата класа, негрите и американските славяни“, за „безчовечна експлоатация и гнет“. Иначе още следващата година на прием, даден в Москва, в разговор с Харисън Солсбъри и Джоузеф Кларк, кореспонденти на в. „Ню Йорк дейли уъркър“, с тъга той споделя, че предпочитал да живее в САЩ, отколкото в България...

В родината, от която преди се е отричал, Георги Пирински става зам.-председател на Националния комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира. На 11 декември 1959 г. е предложен за посланик в Англия, където по обясними причини кандидатурата му не е приета. Издава няколко книги и оставя ръкописа „Дълъг път“. Дочаква двете най-мощни държави в света да си подадат ръка за по-добър свят.

Георги Зайков-Пирински умира на 7 декември 1992 г. На преклонна възраст има куража да признае: „Аз няма да си простя, докато съм жив, че в името на партийната дисциплина в оня фанатичен вид, в който тогава я разбирахме, не проявих историческа далновидност“. Иначе за живота му, жертван в името на някакви неясни комунистически химери, останаха да говорят единствено 1200-те страници досие, събирано педантично някога от ФБР...