Д-р Димитър Георгиев Малинчев

Ако от богатата история на нашата американска емиграция трябва да се излъчи най-достойната личност, чиито свят, живот, заслуги и родолюбивост могат да бъдат вдъхновяващ пример за подражание от идните й поколения, безспорният фаворит ще бъде един. Светското му име е Димитър Георгиев Малинчев. Сред българите в САЩ от 1908 г. той е известен първо като йеромонах, а след 1912 г. като архимандрит Теофилакт. От 1921 г. до смъртта му е д-р Малин.

Роден е на 9 март 1884 г. в с. Врачеш, Ботевградско, България. Неговите братя Петър и Христофор Малинчеви са били български офицери. След завършването на гимназия той заминава за Македония. Там участва в две въстания за освобождението на поробените си братя. Първото е в района на гр. Крушево, а второто в гр. Разлог. Като четник кръстосва Македония, но след разгрома на възстанието се завръща в София и решава да стане духовник. Записва се студент в софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. По собствено желание бива ръкоположен за калугер-свещеник и му е дадена титлата йеродякон хаджи Теофилакт. Хаджийската титла придобива при посещение на Йерусалим, където бил на поклонение.

Проявените дарования му осигуряват назначение като секретар на Светия Синод. Там се изявява със завидни организаторски и административни способности. По това време увеличаващата се българска емиграция в Северна Америка отправя чести молби до Българската патриаршия в Константинопол и до българския висш клир да им се изпрати способен духовник, който да ги организира в църковно-просветно отношение, за да запазят националната и религиозната си самобитност. С такова поръчение Теофилакт, вече йеромонах, съпроводен от свещеник Христо Карабашев, прекосява океана през юни 1908 г. Плод на възрожденския ентусиазъм и личното му обаяние са първите наши черкви на далечния континент. След като са изградени пет храма и съответните църковни общини към тях, той се завръща за кратко в родината, за да докладва пред Светия Синод какво е свършено. Заслугите му са оценени и Теофилакт е въздигнат в сан архимандрит. Така неофициално той става първият ръководител на българската църковна мисия в Америка.

През 1909 г. популярност добиват вестниците на български език „Народен глас“ и „Македония“. Социалистическият печат (вестниците „Работник“ и „Работнически новини“) e в плен на атеизма и дори отказва да публикува призива на архимандрита за дарения в помощ на църковните строежи. За кратко време той публикува редица статии, засягащи не само православната вяра, но и изконни човешки ценности. Ерудираният духовник не подценява и нуждата от просветителна и политическо-осведомителна дейност сред българската емиграция. На тази задача е посветен издаваният от него в. „Балканска звезда“ с мото „Съгласие – родолюбие, просвета – трудолюбие“, просъществувал почти две години (1912-1913 г.). В него, с присъщото си умение и талант, популярният духовник описва житието на отделни български емигранти, особено първите им години на американския континент. Той се надява изнесените примери за успеха на някои нашенци да стимулират останалите и, обратно – грешките и несполуките им да поучават. Архимандритът помества съобщения за градове и обекти, където се търси работна ръка, и така насочва нуждаещите се от работа българи. Дава съвети и за ежедневието на читателите, публикува новини, засягащи Стария край и емиграцията в Северна Америка – изменения в законите, разпореждания на местните власти. Той описва подробно хода на Балканската война, успехите на нашата армия в Македония, протестира против натрапения на България Букурещки договор.

По това време вече е имало българи във всички провинции на Канада. Само в Торонто живеят над 4000 души, жадни за новини и просвета. Повечето от тях са дошли от Македония и се интересуват живо от описваните събития, засягащи родните им места. Изселниците от Костурско, Битолско, Охридско и пр. са редовни читатели на всичко, което архимандритът пише не само в в. „Балканска звезда“, но и по страниците на останалата българска емигрантска преса, издавана в САЩ, търсена и в Канада.

Архимандрит Теофилакт се ползва със славата на блестящ оратор. Негов девиз е: „Агитацията е душата на всяко едно движение“. Темите на многобройните сказки, които той изнася по различни градове, засягат въпроси около етническото разпределение на Балканите, националноосвободителните борби в Македония и Тракия, в които е вземал лично участие още през 1903 г. Той има и организационна дарба, която му помага да създаде в Торонто Македоно-одринска българска народна организация (МОБНО), призвана да обедини под лозунга „Съединението прави силата“ всички българи от Северна Америка. На конгреса, проведен на 21 септември 1913 г. в гр. Чикаго, идват 27 делегати от САЩ и Канада. Те са предимно от новопоробените части на Македония – Костурско, Леринско, Битолско, Ресенско, Охридско, Прилепско, Крушевско, Скопско, Гевгелийско, Солунско. Между тях има и участници в националноосвободителните борби, какъвто е самият архимандрит. Събира се цветът на българската емиграция от Северна Америка. Той изнася реферат на тема „Нашата организация в Северна Америка – цел и средства“. Заявява пламенно: „Ние сме в Америка, далеч от страдалното ни Отечество. Но това не ще да каже, че сме престанали да бъдем Българи. Океанът не може да погълне под своите сини вълни воплите и страданията на македонския български народ. Те долитат до нас. Високите планини, които се изпречват, не могат да скрият от очите ни ликовете на цял легион македонски борци и мъченици. В мъртвешкия поглед на тия борци четем една повелителна заповед: „Българино, дето и да си, продължавай нашето дело!“

Конгресът учредява Македоно-български народен съюз (МБНС) в САЩ и Канада и избира ръководните му органи. Председател става архимандрит Теофилакт. След него всички Македоно-одрински български народни организации се преименуват на Македоно-български народни организации (МБНО). Архимандритът развива огромна дейност за обединяване и просвещаване на нашата емиграция в Северна Америка. В стремежа да образова новодошлите с по-елементарно образование, той организира първото в Северна Америка сериозно вечерно училище на български език. Претрупан с църковна и обществена дейност, духовникът се преуморява. Това налага спирането на в. „Балканска звезда“ след двугодишен пълноценен живот.

През 1913 г. архимандритът издава в Торонто първия солиден Българо-английски джобен речник. Той обхваща 18 000 думи и е посрещнат с ентусиазъм от емигрантите в Северна Америка. Има четири части: първата съдържа адресник, предговор, произношение, ударение, помагало и българските думи със съответната им английска транскрипция; втората част се занимава с извлечения от граматиката – азбука, числа, местоимения, глаголи и спрежението им, съществителни, прилагателни и пр.; третата представлява практически разговорник – схеми на поздравления, разговори при посещения на американски семейства, при доктора, в бръснарницата или в пощата и пр.; четвъртият дял дава примери как да се пишат правилно писма, съдържа сведения за американските теглилки, мерки, марки и пр. Речникът е обемист – 431 страници. Изчерпва се веднага, което налага допълнително издание.

На редовното годишно отчетно събрание, състояло се на 31 март 1918 г., Торонтската църковна община единодушно провъзгласява архимандрит Теофилакт за неин почетен председател. Две години преди това неуморимият родолюбец записва медицина в Тринити колеж към Торонтския университет, където е сред първите по успех. Приет е за член на реномираното съсловие „Алфа Омега Алфа“. Преподавателите и професорите изпитват особено уважение към нейните членове, възприемайки ги като равностойни по интелект и познания. След време те ще са най-уважаваните лекари специалисти в Канада. Между тях е и известният канадски хирург д-р Гордън Мури.

На 15 ноември 1921 г. българинът получава специалност „хирург“. По това време мнозина от настоятелите и членовете на църковната община в Торонто започват да дават преднина на личните си виждания и настроения във вреда на народните интереси. Това не се споделя от архимандрита и довежда до оставката му. Той решава да се оттегли от духовното поприще и се отдава на медицинска практика. От този момент до края на земния му път е известен под името д-р Малин. За мястото му кандидатстват трима свещеници. Одобрен е протойерей Давид Наков. Докторът не ограничава контактите си с църковната община. Това личи от протоколите й, регистрирали неговата неотслабваща активност и всеотдайна обич към Църквата и народа, грижите му за нейното преуспяване. Той остава главен съветник, почетен член и инициатор на много прояви.

През юни 1921 г. д-р Малин се оженва за г-ца Евгения Христова от Криворечна паланка, днешна Република Македония, дошла предната година в Канада. Тя става негова предана другарка и помощничка, известна активистка в храма „Св.св. Кирил и Методий“, първата българка от Стария край – член на т.нар. Императорски орден на дъщерите на империята. Ражда им се син, на когото дават името Юлиус. Пред д-р Малин се открива нова житейска страница – служба на болните и физически страдащите. И в нея милосърдното му сърце записва чудни дела на хуманност и човеколюбивост. Неговата медицинска практика още от самото начало се разраства неимоверно бързо: не само поради факта, че е способен хирург, а и защото свободно говори английски, български, руски, унгарски, гръцки, турски и иврит.

При него започват да идват за лечение и помощ емигранти от различни националности, както и местни граждани на Торонто от всички съсловия. Често пристига на работа, натоварил колата си с емигранти, които е взел от домовете им. Не всеки може да си позволи такси, дори и ако е тежко болен. Докторът е честен, внимателен, търпелив и загрижен за пациентите си. Много от тях се чувстват по-добре дори само след разговор с него. Бившият архимандрит притежава излъчване на светец. Взима присърце страданията и болките на хората, никога не връща болни, дори и да не са в състояние да заплатят прегледа или дадените им лекарства. Всеки дава колкото може. Българският лекар изпълнява в истинския смисъл Хипократовата клетва, давана при завършване на медицинското образование.

Д-р Димитър Малинчев умира неочаквано на 30 април 1949 г. Жестоката вест потопява в тъга цялата емиграция в Северна Америка. Мисионер, благородник, мъдър съветник, борец за човешки правдини на поробена Македония и отличен лекар, той спечелва приживе сърцата на българската емиграция и на канадските кореняци.

Целият живот на д-р Малинчев е посветен изцяло в служба на българския народ. Като духовник, учител, редактор, оратор, организатор, лекар и защитник на македоно-българската емиграция той и досега няма равен на себе си.